Здравейте, приятели!
Отново изчезнах от тук, но имам причина. Последните седмици бяха натоварени, защото оправяхме задачи, събирахме багажи и към настоящия момент сме на село при мама. Положението беше Мама мия – нямам време да ям.
Скоро очаквайте и един пост за живота ни на село.
А сега, както се разбира и от заглавието, ще споделя как премина махането на пелените при Рали.
Честно да си призная, не вярвах че ще се случи толкова бързо. Нямах планове никакви, просто един ден реших да пробваме, попитах я и тя се съгласи. Ето как премина в общи линии процеса:
- бях решила, че ако я приемат на ясла, ще се опитаме да махнем пелените. Не че това е условие, просто за нея ще е по-голямо улеснение, защото няма да трябва да свиква с много нови неща наведнъж. Започнах да ѝ казвам, че трябва да ползва тоалетната не само за “ако”, подготвях я няколко дни подред и когато видяхме, че е класирана ѝ казах, че като се наспи на обяд, ще сложим гащички вместо “панти” (пелена).
- започнах да ѝ слагам бельо само следобедите, за да свикне с усещането. Не съм ѝ давала да пие повече вода, както някои методи препоръчват. Колкото пожелае тя, толкова. Една седмица изкарахме така – бельо само след обеден сън. За това време имаше два или три инцидента, защото се залисваше в игра.
- следващата седмица вече тя сама пожела да сложи бельо и сутрин. Започнах да ѝ го слагам вкъщи след като се събуди, докато излезем и след това пак следобяд. Вече се сещаше и си казваше когато има “чиш”. Инциденти нямаше вече, но аз все още не бях готова да я пусна навън без “панти” 😀 Тя се оказа много по-готова за този процес, отколко аз! Една седмица изкарахме така – сутрин и следобед, а навън и за сън с “панти”.
- накрая просто отказа да слага пелени и искаше само “гаЧи” 😀 Тя вече е осъзната и на мен не ми се налага да я питам през 20 минути дали има ”чиш”. Казва си сама, тича към тоалетната и казва “Вече съм гоАма и не инкам панти. Аз имам гачи”
Както споменах и в предния пост на тази тема, не съм я насилвала и не съм поставяла срокове, в които ТРЯБВА да се махнат пелените. С Йоан направих грешката да се водя по хората и по това, кое според ТЯХ е правилно, а не по детето. Процеса с него беше много тежък и дълъг, защото го мъчих още от година и половина, през определени интервали. Накрая, когато той беше готов, на две и половина, нещата станаха супер бързо и безболезнено от раз.
Вече месец и половина е без пелени и понякога все още ми е трудно да повярвам колко бързо стана всичко. Тя си казва когато има нужда, стиска докато не намерим тоалетна (докато пътувахме за насам, изкара три часа без тоалетна) и е много щастлива, че вече е голяма като бате и няма нужда от “панти”.
За пореден път се убеждавам, че децата могат да направят всичко, стига да са готови и ние да им имаме вяра и да не ги насилваме.
П.С. Да се посмеете малко на наш гръб – тя реши, че няма да ползва повече пелени, точно когато заредихме 2 кашона от Емаг 😀
Ако на някой му трябват – да ми пише!
Пожелавам ви приятна вечер и ще се видим скоро!
Благодаря че сте тук!
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!
