Децата и екраните

Здравейте, приятели!

Темата на днешния пост е доста наболяла напоследък. Екраните и децата. Това е може би една от най-трудните ми за писане статии, защото колкото хора – толкова мнения. Но! тук ще ви представя моята гледна точка както и на някои лекари и изследвания, които намерих. По темата е писано много, за това няма да задълбавам.

Живеем в дигитален свят, заобиколени от технологии и всякакви екрани. Където и да се обърнем ни обстрелват с реклами на телефони, телевизори, таблети. Уредите ни все по-често се управляват от телефона. Можем дори да изтеглим кредит през телефона си, без да се разхождаме до банка. Това са все плюсове, които облекчават живота ни. Но никой не рекламира и минусите на тези технологии. Това е друга тема обаче.

Ние като малки нямахме мобилни телефони, нямахме плоски телевизори, а за таблети и интернет да не говорим. Гледахме телевизия само вечер – Сънчо и на по-късен етап в 16:00ч Детския блок по БТВ. Спомням си каква радост беше като ми дадоха първия телефон, който не беше вързан с кабел 😀 Nokia 3310. За тези на моите години им е ясно, а за по-малките – потърсете и ще видите 😀 Това е все едно в днешно време да получиш най-новия модел iPhone. Та получих моята Нокиа през лятото на 7 клас, като можех да го ползвам вкъщи, не можех да го нося на училище. А за тези, които имаха знаят, че реално няма какво да правиш на него 😀 важното беше да имаш, а дали ще го ползваш нямаше значение. Всички които ти трябваха бяха с теб или на две къщи разстояние от теб – искаш да ги видиш? Отиваш до тях, а не звъниш. Пак се отплеснах в спомени. Екраните и телефоните оказват влияние не само върху децата, но и върху нас. За това друг път.

В днешно време виждам все повече деца, които се разхождат със скъпите телефони и са постоянно забити в тях. Извинявам се предварително на всички родители, които ще се обидят по един или друг начин, но това е моето виждане. За мен това не е нормално! Не е нормално дете на 7 години да се разхожда с телефон за 1500лв и да не може да отдели поглед от него… Не е нормално когато си излязъл на разходка с детето си да му дадеш един телефон, ти да хванеш друг и така да изкарате 2 часа “на разходка”. Не е нормално да доведеш дете на 3-4 години да си поиграе на площадката и в момента, в който то поиска да си играеш с него ти да му бутнеш телефона в ръцете, че да не те занимава. И още, и още подобни. А колко често виждам родители, които пазаруват и бутат количките а децата забили носове в телефон. Уж за да са тихи, ама те са деца! Същото важи и за ресторанти – излизат да вечерят заедно, а децата хванали телефоните и не обръщат внимание на никой.

А като не им се дадат се започва едно мрънкане, тръшкане и плач…

Горното в общи линии се отнася за деца 7,8,9 годишни. Минат ли тази възраст и влязат ли в пубертета изобщо никой не слушат. Но този пост е насочен не към тях, а към най-уязвимата група – децата между една и шест години. В този период са много податливи на всякакви стимули, но не могат да различат полезните от вредните. И тук идва нашата роля, като родители, да им помогнем и да ограничим вредните за тях. Случките с деца пред телефон докато са на разходка или на площадката зачестяват все повече около мен. И това прави впечатление дори и на моите деца. Онзи ден на площадката Йоан ме попита “Защо това момче не си играе, а гледа нещо?”

Не искам да си мислите, че те не гледат ТВ, гледат, но ограничено и контролирано от нас. Телефони не им се позволяват! Имат ограничено време на ден, в което гледат някое детско.

Имаше един период от време, в който бях изпуснала юздите и гледаха повече от определеното време. Разликата беше огромна и се забеляза почти веднага. Започнаха да се държат по-агресивно, да са хиперактивни, да се тръшкат за всичко, не успяваха да се съсредоточат.

Веднага се задействах – спрях напълно ТВ за две седмици и реакцията беше бурна и от двамата. Отне им повече от две седмици, за да се “успокоят” и да започнат да се държат нормално. Въведох им нов метод за гледане и ново време.

Сега имат ограничение от 30 минути на ден. Като гледам да не са сутрин. Защото преди точно сутрин гледаха. Направила съм им едни “жетони” от фалшиви монети. Всеки жетон е равен на 10 минути ТВ време. Давам им ги сутринта и като искат да гледат носят ми толкова жетона, колкото им се гледа. Аз пускам таймер за даденото време и след като изтече спират телевизора. Кога и колко да гледат сами решават, но свършат ли жетоните – няма повече телевизия за деня.

Все още не знам дали действа тази система, защото откакто им я направих не са гледали тв и най-важното – не са искали да гледат! Сега предпочитат да си играят двамата (особено сутрин, когато станат в 6:30ч) или да си играем заедно. А през лятото сме основно навън (когато не е 1000 градуса, разбира се 😀).

Но докато стигнем до тук беше доста трудно, само че не се отказах, защото все пак децата са най-важни!

И цялата тази мода деца с телефони идва от нас – родителите. За нас понякога е по-лесно да им дадем да гледат за да можем да свършим нещо, за да си починем, за да обърнем внимание на другото дете и още, и още. Но това поведение вреди на децата. Ще имаме почивка половин час, но това може да ни струва скъпо по-нататък.

В следващите редове ще споделя малко информация от лекар, за всички, които ще си кажат “Тази пък много знае, защо не си гледа нейните деца”. Аз не знам много, но чета доста и се интересувам. За това споделям и с вас части от една доста полезна статия.

До какво може да доведе прекомерното излагане на екрани при деца:

• излагането на екрани от ранна детска възраст може да доведе до намалена концентрация и хиперактивност;
  
• доказано е, че високото фоново излагане на телевизия при деца под пет години (телевизор, който върви в стаята при детето, дори и когато привидно то не го гледа), влошава когнитивното развитие и изпълнителните функции (внимание, работна памет, контрол, импулсивност);
  
• проучване на деца между 3 и 5 години показва изтъняване на мозъчната кора при деца, които прекарват повече време пред екрани. Данните показват недостатъчно добро развитие на областите свързани с езиковото развитие, паметта и социалните умения;
  
• влошаване качеството на съня – излагането на LED екрани(компютри, телефони, телевизори, таблети) през нощта (преди сън) потиска секрецията на мелатонин и нарушава естествения цикъл на съня. А добрият нощен сън е от ключово значение за правилното развитие на мозъка.
  

И още, и още мога да изброя, но вместо това ще ви пусна линк към статията на невропсихолог, за да прочетете по-подробно. Ето я

Това е една от тези теми, които предизвикват много полемики и скандали между майките в социалните мрежи, но промяната идва от нас, родителите! Децата копират нас и правят това,което ние им позволим. Промяната трябва да дойде от нас – да превъзпитаме себе си, за да можем да отгледаме здрави и пълноценни деца. Никоя крайност не е добра, но всяко нещо трябва да има граници! Поставете граница и я спазвайте, но нека не сте единствения, който я спазва. С партньора ви сте едно цяло и трябва да действате като екип. Колкото и да е трудно не трябва да се пречупвате, защото всичко,което правите се отразява на децата ви – и хубавото и лошото!

Толкова още неща имам да кажа, но мислите ми започват да бягат, защото пиша това в 23:54ч, когато децата спят. През деня избягвам да работя с тях наоколо(първо, че е доста трудно, второ, че искат да гледат, а нали това искам да избегна) и времето, в което спят е единственото, което ми остава.

Стана малко дълго всичко, но в общи линии казах това, което исках. Ако вие искате да споделите нещо с мен – ще се радвам да ми пишете в Инстаграм.

Много виртуални прегръдки и до скоро!