Подготовка за ясла – основни стъпки за по-лесна адаптация

Здравейте, приятели!

Днешната тема ми е на дневен ред, защото от септември Ралица ще тръгне на ясла. Да си призная, не ми се искаше да я пускам, исках да си я гледам аз докато дойде време за градина, но за жалост, обстоятелствата го налагат.

С Йоан имах възможността да не ходи на ясла и когато дойде време за градина започнах да го подготвям чрез книжки и разговори. Говорих му колко е хубаво там, как ще си играе там, как има много играчки, госпожи и все хубави неща. И той каза, че иска да ходи, че ще му хареса. За жалост нещата не бяха такива – адаптацията му отне страшно много време (говоря за почти цяла година) и все още има моменти, в които казва че не иска да ходи там. Няма да навлизам в подробности, това си е тема на друг пост.

Сега когато на Рали ѝ предстои този етап ми е малко притеснено, защото веднъж минах по пътя с Йоан и явно не се справих добре, щом детето не успя да се отпусне и да ходи в удоволствие. Надявам се тук нещата да са по – различни. Когато той започна в Първа група беше на две години и 10 месеца, а сега Рали ще тръгне на ясла на две години и половина. Надявам се адаптацията да бъде по-лесна и бърза.

Започнах отново да чета какво да направя и от опита ми с Йоан, какво да не правя. Ето и няколко съвета, които са често срещани и се надявам да подействат:

• Говорене за яслата само с положителни думи и емоции – тази стъпка я практикувах много с Йоан. Говорих му постоянно, че ще ходи там и че мама ще се върне вечерта да го вземе. Нещата не потръгнаха много добре с него, но с нея нещата ще са различни, защото тя има идея какво я очаква. Вижда батко си как всяка сутрин отива там, а вечер ходим заедно да го вземем. Като сме там аз ѝ говоря как и тя ще дойде тук, ще си играе с децата, ще хапва, ще спи, ще учи нови неща, ще си играе с нови играчки и като се наспи мама ще дойде да я вземе. В началото викаше “Не, мама играе с мен”,но после ѝ обясних, че там пускат само дечица, а мама и тате отиват на работа. След известно време пак ѝ казах, че ще я оставя сутринта, а като се наспи и хапне ще дойда да я взема и тя ми каза “ Да, а аз ще си играя там”. Когато хапваме ѝ говоря как в яслата ще хапва сама, ще се храни с другите деца, казвам ѝ че и там има тоалетна и ще я ползва. Когато се обува сама ѝ казвам, че и там ще си обува пантофите. Като цяло опитвам да вкарам темата за яслата в нашите ежедневни задачи, за да свикне с мисълта за нея. А и така ще има чувството за сигурност, че вече прави познати неща, само мястото е друго.
  
• Изграждане на дневна рутина, която е сходна с тази в яслата – тази стъпка е много важна. Още при Йоан ни го казаха “ Оправете режима, така че да пасне на този в градината”. И сега с нея действаме така, но тя вече си има изграден режим покрай Йоан. Сутрин става към 07:00 часа, следват игри с бате, след това закуска към 08:30 часа. След закуска е време за игри или излизане навън и гледам към 12:00 часа да сме се прибрали, за да може да обядват до 12:30-12:40 часа и към 13:00-13:15 часа в леглата. Тя сама започна да си става към 15:30 часа, след това ѝ давам плод за следобедна закуска и пак игри. И този режим работи за нас не само когато децата са на ясла и градина, а през цялото време. Ако детето ти все още няма такъв режим, сега е момента – действай за да не съжаляваш после. Самото тръгване на ясла е ново и плашещо за децата, а като към това се добави и смяната на рутината им положението ще стане не много приятно. Децата обичат рутината – дай му време да свикне с новата, за да може да се чувства поне малко сигурно като знае какво следва.
  
• Разходка до сградата, за да му е позната – ако не си като нас и нямаш кака/батко в градината, която ще посещава детето ти, правете си разходи до там. Така пътя и мястото ще са му познати и няма всичко да му е ново и непознато. Правете такива разходки няколко пъти в седмицата, като по време на пътя си говорите, че от тук се ходи до яслата, че ще е забавно всяка сутрин да ходите заедно, а вечер да се връщате. Създайте си приятна асоциация докато вървите до там, така когато дойде момента, детето ще има хубави спомени за пътя до яслата.
  
• Разходка до там в почивни дни или след работно време – това е много важна стъпка, защото когато оставим детето си сутрин, то не разбира че ще дойдем, то си мисли, че го изоставяме. За това го води до яслата след работно време или в почивните дни и му казвай, че това е неговата градина, че сега не работи защото всички деца са вкъщи при мама и тате, но когато пак отвори те ще дойдат, за да си играят. Така подсъзнателно ще знае, че може да го оставиш там, но ще се върнеш, защото вечер всички деца са при мама и тате, а в градината става тъмно.
  
• Самостоятелен подбор на раничка, пантофи, дрехи, пижами – дай на детето само да си избере всичко, което ще му е нужно за яслата – дрехи, обувки, раничка, пантофки. По този начин то си създава добра асоциация за тези вещи и когато ги носи там, дори и да не му е много приятно в началото, ще има нещо, което да го радва и да му вдъхва спокойствие.
  
• Четене на книжки по темата – тази стъпка с Рали не ми помага особено, защото само ми дърпа книжките и иска тя да чете. Или ако започна да чета приказка по темата, не обръща внимание. Ако твоето дете обича да слуша приказки и възприема добре от книжки – впуснете се смело. Мога да препоръчам по – бюджетна енциклопедия на издателство ПАН за детската градина. В нея е представена поетапно рутината в градината/яслата. А като приказка сме чели “ Детска градина в гората” от поредицата “Във вълшебната гора”. Йоан много я харесваше.
  

Тъй като яслата се намира в същата сграда, в която и Йоан ходи на градина, Рали вече е запозната с обстановката там. Иска да ходи да играе с другите деца, когато забираме бате и това ми дава надежда, че положението може да не е много ревливо 😁

Напълно съм наясно, че ще има период на адаптация, ще плаче и няма да иска да ходи, но ако всичко е наред от здравословна и психологическа гледна точка, ще ходи една година. След това ще ѝ бъде една идея по-лесно в градината. Поне така казват повечето хора.

Избягвам да се тревожа, защото по този начин прехвърлям моите емоции и върху нея, но понякога не мога да се спра. Най-вече ме притеснява етапа, в който ще я оставя и тя сигурно ще плаче, защото напоследък е доста привързана към нас и като я заговори някой друг (дори и познат) тя веднага бяга да се скрие и гушне в нас. Ще го мисля в движение, а за сега ще се опитам да не предам тревожността си и на нея, за да се наслади на този нов етап от живота си – както и ние!

Ще споделям как върви адаптацията, а до тогава очаквай нови неща тук, както и в Инстаграм.

Ще се радвам ако се абонираш за бюлетина ми, за да получаваш новостите директно в пощата си. А също така съм подготвила някои изненади, специално за абонати, за това побързай! Обещавам, няма да досаждам, а ако не ти хареса – винаги можеш да се отпишеш!

Благодаря за подкрепата!

До скоро ♥️