Всички сме чували прословутата и лично една от моите ” любими” фрази – Спи, докато можеш, защото като се роди детето… “. Е с първото ми дете се оказа вярна. През деня нямаше проблеми, спеше си в количката, в леглото. Бебе мечта! И така няколко месеца. Дойде регресията в 4-ти месец и всичко отиде под ягодите. После дойде тази в 8-ми и нещата още повече загрубяха. Основната ни грешка с него беше липсата на режим. Да, имаше си едни часове за сън през деня, които горе-долу бяха еднакви всеки ден, но нощното спане беше кошмар. Отнемаше ми по час и нещо да го приспя, будеше се често, а след 7-ми месец започна да се буди към 2:00-3:00 през нощта да си играем. И така доста често осъмвахме в игри. Хората стават за работа, ние лягаме. Беше кошмар.
И така до година и три месеца. Когато започна да спи по веднъж през деня и да ляга по едно и също време вечер. Нощните ставания изчезнаха, но приспиването по час остана. Тогава открих Йоана и блога ѝ “Мамо, спи ми се”. Взех някои идеи от нея и всичко се оправи. Тогава си казах, че ако имам второ дете, започвам с режима още от първия възможен момент.
И така няколко години по-късно в един студент мартенски ден на бял свят се появи нашето цвете – Ралица.
В момента, в който се прибрахме вкъщи и аз дойдох на себе си, започнах да прилагам някои от съветите на Йоана. Закупих си нейния курс “Съня на новороденото” и всичко лека-полека си дойде на мястото.
Започнах с най-простите стъпки, които при някои се оказват доста трудни.
Първото и най-важно беше да следя за интервалите на будуване отговарящи за нейната възраст. През деня я излагахме на светлина възможно най-много, а вечер затъмнявахме, за да може да си изгради правилна представа за ден и нощ. И основното нещо, което ни липсваше при Йоан беше рутината преди сън.
При новородените тя трябва да е възможно най-съкратена, за да може бебето да се отпусне, но не и да се преумори.Нашата рутина беше кратка и към този момент ( на година е госпожицата) е същата, а именно:
- Къпане/миене;
- Слагане на нова пелена;
- Въздушни бани* – много са полезни за малките човечета. За да може кожата им да подиша;
- Слагане на пижама;
- Слагане на спален чувал (през лятото спи само с тениска);
- Приглушаване на светлината;
- Шише с мляко/кърмене.
Започнах да изпълнявам тези стъпки от първия месец. Отне ѝ няколко дни (или една седмица), но след това знаеше, минат ли тези стъпки е време за дълъг сън.
Рутината дава спокойствие на бебетата, а това за тях е много важно.
Резултатът от почти година прилагане съветите на Йоана е – спящо бебе, спящ батко и спящи и доволни родители.
Само да спомена, че това не е платена публикация или реклама, а просто моя опит.
Цял живот ще съм благодарна на Йоана за помощта, която дава.
И да, сънят с новородено не е мираж. Но изисква много време и старание от наша страна.
*въздушни бани са моментите, в които оставяме бебето голо, за да може кожата му да подиша . Да поседи, да порита, да се забавлява. Разбира се съобразяваме температурата в стаята.
Ще се радвам да споделите, ако съм помогнала дори малко за по-добрия сън на вас и вашето бебе.
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!