През март малката калпазанка стана на 1 година и реших да споделя с вас и нейната история. Как разбрах, че съм бременна, как минаха деветте месеца и раждането ѝ! Останете до края и се надявам да ви е интересно!
Второ ни детенце беше чакано и така желаното, но страха ми беше толкова голям, след загубата преди това. Всеки месец си правех тестове и докато чаках резултати не знаех какви искам да бъдат. Толкова го исках и чаках положителния тест, и същевременно толкова се страхувах, че и отрицателния нямаше да ме разстрои. И така един летен ден през юли стягах багаж за почивка, която ни предстоеше след два дни. Реших, че ще направя тест, тъй като точно по време на почивката се падаше онзи период от месеца. Направих го и изненадата ми беше огромна като видях бледата втора черта. Беше слаба, но беше там. Нито се зарадвах, нито се изплаших, просто изненадата беше голяма. Казах на мъжа ми, а той, моля ви, ми отговори така ” Да ми се махаш с тия тестове” и се разсмя. След почивката отидох при АГ за да потвърди. Тя също направи тест и тогава вече чертата беше ясна и дебела. Каза ми да ида след две седмици, за да ме види на ехограф, но през това време всички ни удари короната. Положението беше яко кашлица и чудо. Притесних се, но нямаше как да ида при нея. След като мина всичко вече бях 8 седмица. Отидох на прегледа и само се надявах да чуя сърцето и всичко да е наред. След като го чух се разплаках. Такова облекчение никога не съм използвала. Тогава доктора ми каза, че трябва да съм много спокойна, защото мисленето и притеснението ще ми окажат лошо влияние. И аз колкото и да се опитвах едва дочаквах всеки следващ преглед, за да чуя че всичко е наред.
Първите месеци бяха кошмарни. Постоянно ми се гадеше, бях изморена, не ми се ядеше нищо, постоянно усещах болки в корема. Добре че беше мъжа ми, за да ми помага психически, а също и с баткото. Той е чудесен, подкрепящ и супер готин. Голяма съм късметлийка, но за него друг път.
След първите кошмарни месеци, дойде втория триместър и положението се оправи. Поне от гледна точка на гадене и отпадналост. Но болките си продължиха. И накрая всичко се оказа на психична основа. Започнах да пия капки за успокоение и нещата се оправиха. Някъде там разбрахме и че очакваме принцеса. Щастието ни беше огромно. Но след това дойде друг проблем при мен – учестен сърдечен ритъм. Ходих при кардиолог, пих хапчета пю и нещата се нормализираха. Тази бременност мина много бавно и тежко. Усещах се много тромава, много тежка и едва се придвижвах, а бях качила по-малко килограми този път. Дълго време не можехме да се спрем на име, което да харесва и на двама ни. Тогава той предложи Ралица. В началото не го харесах много, но никое друго не ми хареса също. До последно се чудех дали това е името за нея. Дори и след като се роди и я видях, пак не бях сигурна (сега не мога да си представя, да се казва по друг начин).
И така бавно и славно минаваха месеците докато на връх 8 март, започнах да усещам леки контракции. Учестиха се и станаха горе долу регулярни, но не се засилваха. Почти бях готова да звъня на лекаря си, но както започнаха, така и спряха. Термина ми беше за 28.03.2022.
На следващия ден отидох на преглед, но ми казаха, че няма изгледи скоро да се роди. Бебето още е високо и не е слязло. Ще чакаме.
И така минаха дните и дойде 21.03. отивам на поредния преглед. Преглеждаме лекаря за разкритие, тонове. И ми вика ” Няма да е скоро, на нея не ѝ се излиза”. Аз на този етап вече едва се движех. Каза ми да се разхождам и да видим какво ще стане. След два дни да ида пак. И така ние с мъжа ми, се хванахме същия ден да вършим последни задачи преди да се появи тя. Цял ден обикаляхме из целия град. Вечерта приспах Йоан и реших да си лягам и аз по-рано. Но както винаги това да свърша, онова да свърша и си стана 00:30. Лягам си, но след малко се събуждам от остра болка и нещо мокро. Поглеждам часовника 01:30. Отидох да видя какво се случва, оказаха се водите и тапата. Помня че първата ми мисъл беше ” Е сега ли точно, не можа ли да изчакаш до сутринта”.
И така събудих мъжа ми, той се обади на бабата, да идва а аз влязох под душа. Болките този път бяха доста по – силни. На моменти си мислех, че ще повърна от болка. Докато дойде бабата часа вече минаваше 02:30. Качихме се в колата и още по пътя към болницата усетих че е време да напъвам. Стигнахме точно на време и акушерката ми каза, че ще повика дежурния лекар, за да ме прегледа. А аз ѝ викам ” Няма време, бебето излиза”. Вкараха ме в родилна зала – една акушерка и една санитарка. Докато си приготвят каквото е нужно, аз бях готова. Тя само хвана главата на Ралица. Точно е 02:52 се появи тя.
Моята АГ (бяхме ѝ се обадили преди това), дори не успя да дойде, защото момата много бързаше да излиза. И докато бяхме там всички идваха да ме питат, аз ли съм тази бързата 😁
След родилния етап беше много жесток с второто. Контракциите след това бяха доста силни, а почнеше ли да плаче или да суче, ми идеше да се гръмна. Докторите се шегуваха, че за следващото ще ме приемат в болницата още в началото на 9 месец, че да не се роди по път.
Определено емоциите и хормоните ми втория път бяха доста високо в небесата, но сега съм щастлива, че човечето е здраво, щастливо и щуро.
Бъдете здрави, вие и дечицата ви!
Благодаря че ме изчетохте! С удоволствие ще прочета и вашите истории. Пишете ми!
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!
