Помощ – шарка!

Всеки човек и добре да живее, идва момент в който детето му се разболява от шарка. Сигурна съм, че няма някой който не е чувал за тая пъпчава гадина, просто няма как. 😄

Ние се сблъскахме за пръв път с нея, когато Йоан беше на 3 години и няколко месеца. В групата му имаше няколко болни деца и разбира се, след това почти всички я хванаха.

При нас беше доста кофти момента, тъй като аз бях бременна в 8 месец с Рали и не знаех дали съм карала. Майка ми и тя не помнеше. Тогава ми беше много тежко, защото исках да съм при него, той плачеше, сърбеше го и го болеше, а аз не можех да направя нищо.

За такива като мен са измислили тест. Отидох в една лаборатория и си пуснах кръвен тест за наличие на анти тела. Оказа се, че като повечето деца, съм я карала. Въпреки това мъжа ми не ми даваше да пипам много детето, че не се знае нищо.

Лечението на лекаря беше пудра за шарка. Толкова! В началото ми бяха казали да мажа пъпките с ментолов спирт, но на доста места четох, че не се препоръчва, особено за бебета и малки деца. Педиатъра потвърди – никакъв спирт, само пудрата. Пудриш да стане целия бял – това бяха думите ѝ.

И ние пудрихме ( под ние, имам предвид мъжа), но той целия се чеше, защото го сърби. Взехме някакъв спрей от аптеката, но не помогна. Накрая отидохме до една хомеопатична аптека и ни дадоха едни хапчета и крем, който да мажем. Облекчиха го. Всичко мина за седмица. През тази една седмица прочетох доста статии и чак тогава (!) разбрах, че всъщност има ваксина за това. Разбрах също, че било планувано да влезе в задължителния имунизационен календар през 2022г. Разбира се, не е! Още тогава си казахме – стане ли на година и половина Рали, директно ѝ я слагаме. Не искахме пак да минем през това.

Но хората са казали – не си прави сметки без кръчмаря.

Един не много слънчев (дори си беше дъждовен) ден през май, отидохме да сложат една от задължителните ваксини на Рали. Всичко беше наред, тя беше здрава. На следващия ден видях две малки червени петънца на корема ѝ и си помислих, че може би са от ваксината от предния ден(казаха, че може да се появи лек обрив). На втория ден имахме час при педиатъра, за да вземем един документи и аз реших да ѝ покажа пъпките, които вече бяха станали малко повече, но по нищо не приличаха на пъпки от шарка. И така водим я, показвам ѝ пъпките и лекаря казва, “ама това не е от ваксината, това си е варицела”. Ама как варицела, не е възможно. Ние не сме се виждали с никой, не сме ходили никъде, баткото си е вкъщи от три седмици… Е, варицела си беше. Лечението пак познатото – пудра. Много пудра.

Надявахме се, че ще мине по-леко, защото първите три дни почти никакви пъпки не се появиха, нямаше температура, не я сърбеше…Леле, колко заблудени сме били. Като взеха да излизат едни огромни пъпки, тя не можеше да спи, не се сещаше да се почеши, което беше добре. Като цяло и двамата ми изкараха тежко, но при Рали беше доста по-тежко. Няколко дни имаше температура над 38 градуса. Сърбежа беше жесток, едната вечер не спахме почти. Четохме, че разтвор на сода във вода успокоява. Пробвахме и наистина малко я облекчи и успя да поспи. На другия ден отидохме да търсим някакъв крем, който поне малко да я успокоява, че положението беше станало доста сериозно. От аптеката ни дадоха крем на Uriage Eau Thermale Pruriced soothing gel. Този крем беше нашето спасение.

Ако имате дете, което не е карало шарка или в момента е с такава – препоръчвам го. Той изсуши новите пъпки и не им позволи да станат по-големи, облекчи сърбежа и детето успя да поспи почти цялата нощ. Този крем върши работата на пудрата, но също така успокоява. На опаковката пише, че може да се ползва за всякакъв вид кожни раздразнения. Проверете го! Заслужава си!

П.С. Крема върши работа и при Йоан, който е с атопичен дерматит и всичко го сърбеше.

Поне ни отпадна една тревога за периода в детската градина.

Бъдете здрави!