Здравейте, приятели!

От доста време ме няма тук, но имах много странен период, много неща се събраха и мотивацията ми за всичко беше нула.

Темата на днешния пост е нещото, с което се затруднявам напоследък, а именно как да поставя правилно граници на децата.

Както съм чела и слушала от много хора, здравословните граници са най-доброто нещо за децата. В началото е трудно, защото ще се бунтуват срещу тях, но с времето всичко се отплаща. Те са спокойни, сигурни и щастливи. Нещото, което разбрах, е че на едно дете не трябва да му позволяваш всичко, то трябва да знае, че има неща, които не са правилни, не са за него все още. Най – пресния пример, който мога да дам – Рали напоследък иска все да ходи сама, не дава ръка и бяга от нас, когато искаме да я хванем. Тя доста разбира като ѝ говоря и за това все обяснявам, че като се пресича улицата винаги дава ръка, но тя упорито отказваше. Решението което взех за този проблем беше просто – дадох ѝ избор дали да ми даде ръка или да я сложа в количката. Разбира се, това не проработи от първия път. Имаше плач и сополи, но не се отказвам. Тя трябва да знае, че сама не е безопасно. Ако не ми даде ръка, просто я слагам в количката. Вече започва да се усеща, че ако не даде ще се сяда и съответно като ѝ кажа почти всеки път го прави.

Поставянето на граници за мен не значи да им кажа какво да правят и да очаквам да ме слушат винаги. Не значи да им всявам страх или нещо подобно, а просто да им обясня, че това което правят в момента не е безопасно, подходящо и че това поведение не се толерира.

Най-честите ситуации вкъщи са свързани с храненето и игрите. Йоан винаги е бил с проблеми при хранене, а напоследък забелязвам и че не дава на сестра му нищо. Тя вземе играчка, той веднага я взима и не ѝ позволява да си играе с нищо. Да си призная все още не съм успяла да реша тази дилема. Обяснявам, казвам че трябва да споделя с нея, но все едно думите ми се блъскат в стена.

А за яденето – всички казват да им давам избор, давах и давах, но резултат нямаше.

Готвех каквото иска, но после решава, че не го иска и аз разбира се правех друго и му давах. Но с времето разбрах, че това не е здравословно нито за него, нито за мен, защото детето е още прекалено малко, за да направи такъв избор. За това започнах да му давам избор, но от конкретни неща, например вместо да го питам “ Какво искаш за вечеря?“ го питам “ Какво ти се хапва за вечеря – супа или пица?“ Отново го има избора, но този път той се замисля и ми казва какво наистина му се яде. И за мен е по-лесно, защото му давам избор между неща, които съм подготвена да направя (от към време и продукти).

С дрехите е същото – не знае какво иска да облече. Изваждам му две опции и той избира между тях.

Децата винаги ще тестват нашите граници за това е хубаво щом сте казали, че нещо ще бъде по този начин, да не променяте казаното.

Ралица все още ме теста по отношение на съня. След вечерната рутина и веднага щом я сложа в леглото започва да иска, да я взема при мен. Много добре знае, че щом кажа лека нощ и я сложа в кошарата повече не я взимам, но тя понякога все още стои права и протяга ръце. Плаче и мрънка. Но аз не си позволявам да я вадя и след 5 минути ляга и почва да слуша приказката.

По отношение на яденето е същото – мама слага храна на масата, ако не искат да ядат, остават гладни до следващото хранене. А ако не ядат вечеря и се събудят през нощта, гладни – ядат отново вечерята.

Разговор с моя братовчедка ми напомни как беше при нас с пазаруването. Йоан и той не искаше да седи в количката за пазар, за това му казах “ Избирай – или седиш в количката, или не идваш с нас в магазина.“ Не беше доволен, няколко пъти съм си тръгвала с него от магазина докато тате довърши пазара, защото почва да става и да плаче, но когато не спазва поставената граница, изпълняваме последствието.

С поставянето на граници правим и своя живот и този на детето много по-спокоен.

Този пост стана много хаотичен, но главата ми ще се пръсне от много мислене и информация и гледах да напиша някои от основните неща. По тази тема има толкова много какво да се пише и чете, че определено ще я засегна отново.

Бих се радвала да получа и вашите съвети относно игрите на по-голямото и по-малкото дете. Вашите хитринки, с които сте помогнали да споделят повече. Всичко свързано с тази тема. Какви граници поставяте и успявате ли да ги удържите.

Благодаря че ме изчетохте.

До скоро!

Остави коментар