Здравейте, приятели!

Днес темата на поста е една от най-болните за мен – плоскостъпието. Както става ясно от заглавието, синът ми има плоско стъпало. Освен това някой от нас (аз или мъжа ми) сме му предали и нещо, което се нарича халтави стави (състояние, при което се наблюдава по-голяма еластичност и гъвкавост на ставите). Едното в комбинация с другото прави оправянето на проблема малко по-трудно.

Според това, което доктора ни обясни, тъй като ставите са му доста гъвкави, изкривяването ( в неговия случай навътре) става по-бързо и корекцията ще е доста дълга.

Но нека започна от началото:

За пръв път забелязах, че има леко изкривяване на петите като беше на две години. Споделих с доктора, но според нея нямало проблем. “ Вие модерните майки, все търсите проблем там където го няма. Добре си е, ще го израсне „. Това бяха думите ѝ тогава. Мъжа ми също не виждаше да има някакъв проблем. И аз си мислех, добре, щом само аз го виждам, значи може и да си въобразявам. Може би това е нормално и наистина ще го израсне. Но просто вътрешно нямах мира. Накрая все пак отидохме при един доста хвален ортопед в Пловдив. Заведе го мъжа ми. Влязоха и излязоха за 10 минути. Нищо не беше казал. Едва, едва изречени няколко думи и накрая “ Ами ще носи стелки“. На въпроса “ Колко често трябва да ги носи?“ той отговорил “ Ами може и по един час на ден, но не очаквайте чудеса“. Държал се е все едно ние знаем какво да правим и само му губим времето. Взехме стелките, въпреки че не бях много сигурна трябва ли. Все пак нали е лекар, той знае по-добре от мен. Носи ги няколко месеца, но за мой ужас забелязах, че не се подобрява, а напротив. Дори започна да изкривява походката си. Тогава на своя глава реших да махна стелките и да ходи бос. Бях чела, че това е най-полезно. Запазих друг час, при друг лекар. Отидохме и той го видя, отново каза че наистина е с плоско стъпало и че стелките няма да му помогнат на този етап, а трябват упражнения за заякване на мускулите. Даде ни един лист с примерни упражнения и ни прати да си ходим. Като се прибрахме ги видях, та те бяха за възрасти спортисти, които разбират какво се изисква и ще могат съзнателно да ги правят, а не за дете на две и половина. Мина още една година (като основно го оставяхме да ходи бос) в търсене на добър ортопед, който да има добри отзиви при работа с деца. Намерих го! Реших да запазя час при него. Отидохме и почти веднага разбрах, че сме открили нашия лекар. Имаше подход към децата (тогава бяхме и с Рали вече) и към родителите. Обясни ни, че проблема не е само в плоскостъпието, а и ставите му. Даде ни упражнения, които да прави всеки ден и каза пак след половин година. Но покрай болести и други неща, отидохме почти след година (юни месец) и тогава се видя, че едното краче има подобрение от упражненията, но другото не. И обясни, че колкото и да не му се иска – ще трябва да включим и стелки. Упражненията продължаваме, но без стелките няма да стане. Каза да идем пак на есен, за да види как се движи – има ли прогрес или не. Преди няколко дни бяхме пак. Положението е все същото. Продължаваме усилено с упражнения и носене на стелки и догодина пак. Надявам се този път да има добри новини.

Някои основни неща, които пренебрегнах с Йоан и сега много съжалявам:

  • Не направих консултация с ортопед на 6 месеца ( тогава педиатъра каза, че това било модерна работа и нямало смисъл. Рентгенова снимка вършила същата работа);
  • Слагах му обувки още докато беше бебе ( не знам дали това е допринесло с нещо, но го отчитам като грешка). Докато не проходи, реално бебето няма нужда от обувки, а и е най-добре прохождането да стане на босо;
  • Купувах му тесни и твърди обувки – тогава изобщо не бях на ясно с темата за обувките. Само ако можех да се върна назад…
  • Оставях го често да седи в поза „W“ . Крачетата свити назад докато е седнал. Тази поза доста допринася за задълбочаване на проблема.
  • Не направихме консултация с ортопед като проходи.
  • И последно, но не по важност – Не послушах вътрешния си глас, когато усещах че нещо не е наред. Ако го бяхме завели по-рано на лекар (някой който разбира наистина) нямаше да започне лечение чак на 3 години.

С второто дете вече човек има опит и знае какво да прави и за какво да следи. Когато се роди Рали, още на 4 месеца я заведохме да я видят. Направиха ѝ ехография на тазобедрените стави, за да видят дали има зародиши на „ябълките“ и доктора каза на 6 месеца пак. Водихме я отново и всичко беше наред. Тогава той ни каза като проходи стабилно и ходи поне 3 месеца, да я видим пак.

Отидохме преди няколко дни и тогава я видя и нея. Едното краче е супер, а другото има леко по-паднал свод. Каза, че не е страшно, може би ще го израсне, но за всеки случай да се повдига на пръсти. За момента само това, а като порасне още може би и за нея упражнения.

Надявам се поне там да се размине и да няма такива проблеми.

В заключение мога да кажа:

Вярвайте на инстинкта си. Ако усещате, че нещо не е наред – потърсете компетентен лекар. Личния педиатър не винаги може да прецени какво е положението. За това са специалистите. Обръщайте внимание как седи детето и винаги оправяйте или му казвайте само да оправя краката си като е седнало в поза „w“.

Тази тема е много болна за мен, за нея много мога да говоря, но за сега спирам. Ако ви трябва добър ортопед – пишете ми да ви дам данните на нашия.

Благодаря че ме изчетохте!

Целувки и до скоро!

Остави коментар