Здравейте, приятели!

За много години! Бъдете здрави, щастливи и обичани. Нека новата година донесе мир в душите и любов в сърцата ни! Нека сбъдваме мечтите си и следваме целите си! Пожелавам ви едни прекрасни 366 дни, които да помните дълго!

Днешния пост е посветен на равносметката, за изминалата година. Какво успяхме и не успяхме да постигнем, какво ще вземем като уроци в новата година, и какво ще оставим в старата. Приятно четене!

На първо място искам да ви доразкажа как минаха останалите дни от блогмас. Задачите на Джуджо бяха ориентирани основно към неща, които да правим вкъщи, тъй като и двете деца кашляха точно преди празниците (!) разбира се. А и аз хванах някакъв вирус и една седмица не бях адекватна. Някои от нещата, с които се забавлявахме през тези тежки дни бяха – оцветяване по номера, правене на коледни бисквитки, картички, късмети за баница. Правихме си пуканки и филмови вечери, както и палатка в кошарата на Рали 😁

И така до 22.12. когато дойдоха баба и дядо! Най-любимото време от годината е това, когато можем всички да сме заедно вкъщи, да си говорим, да си играем, дори и нищо да не правим (което с две деца е невъзможно). Нашите бяха вкъщи за Бъдни вечер. Приготовленията за този празник са ми любимото нещо от деня. С мама цял ден се въртим из кухнята и си говорим, и готвим заедно, това са моменти, които винаги ще помня и се надявам, някой ден и моите деца да имат такива хубави спомени с нас. На 24.12. и мъжа ми има рожден ден, та празника ни е двоен. След вечеря и лягането на децата, дойде време да опаковаме подаръците. Това си е моята традиция – винаги оставям опаковането за 24- ти декември. Чудех се, по какъв начин Джуджо да се прибере на Северния полюс – накрая измислих това:

Натовари цял камион с подаръци, остави ги и се качи на шейната с Дядо Коледа! (На заден фон се виждат бисквитката и млякото за Дядо Коледа. Морковите за елените нещо се скриха 😁)

Все още си спомням реакцията им на сутринта, когато видяха подаръците си. Истинска, неподправена радост. Толкова викаха и крещяха, че се притеснявах да не събудим всички (по тъмно станаха да гледат дали е идвал Дядо Коледа).

Същия ден изпратихме баба, дядо и бате на гости при вуйчо. А ние тримата с Валето и Рали се подготвихме за гости – кумците на Валето. Дойдоха с децата и си изкарахме спокойна ( на моменти не чак толкова 😁) и чудна вечер.

На 26.12. поехме на път – да прекараме поредния вълшебен ден и да си вземем детето от вуйчи му 😁Цял ден с най-любимите ни хора (без дядо, защото трябваше да работи☹️) много смях, много подаръци и много целувки, прегръдки и малко нерви ( няма как без тях😁). Това беше един от най-хубавите дни в живота ми!

След него се почна вечната история – кашлица, сополи и ходене по доктори. Но не съжалявам изобщо!

И тъй като всички бяха болни с нещо различно, плановете ни за Нова година пропаднаха. Щяхме да празнуваме с кумовете ни, но… Нещата не винаги се нареждат по план. На 31.12. си бяхме само ние вкъщи, хапнахме, говорихме си, децата си легнаха. Когато наближи полунощ, събудихме Йоан, тъй като бяхме обещали да гледа фойерверките. И това в общи линии беше втората част от месец декември за нас.

И сега равносметката – беше една доста тежка, но и много щастлива година. Най-важното беше, че не ни взе никой !

Научих доста уроци, които ще взема с мен в новата. Много от нещата, които си бях написала като цели в началото на 2023 сме изпълнили, и много от новогодишните обещания са спазени. Неща като – да идем на почивка (това влиза и в тазгодишния списък), да направя нещо мое (този блог ), да си купим сушилня и робот прахосмукачка. Нещото, което не успях да направя, беше да науча нещо ново, но това остана за тази година, като дори следващата седмица започва курса. Ще ви споделя повече скоро!

Нещата, които искам да имам през новата година са : повече време с близките и приятелите, повече време за двамата с мъжа ми, здраве за децата и всички нас.

Нещата, които оставям в старата са: страха от провал, или това, какво мислят другите за мен, нуждата да се харесам на всички (няма как да стане, а и не е нужно), да отдавам значение на неща, които не са важни(и хора също)!

И тази година си поставих някои цели, записах ги, да видим след 366 дни, дали всичко съм успяла да постигна. Надявам се новата година да ми донесе мир в душата и на света.

Благодаря ви, че сте тук! Благодаря ви че четете моите писаници! Благодаря ви, че ви има!

П.С. Днес (11.01.) е световен ден на думата “ Благодаря” – използвайте я по-често и научете децата си да я използват,защото една дума може да оправи деня на някой.

Остави коментар