Здравейте, приятели!

Днес съм ви приготвила един кратък пост с няколко снимки. Ще ви разкажа за деня ни и ще ви покажа това, което снимах. В дни като този, телефона е последното нещо, за което се сеща човек, но въпреки това успяхме да направим няколко снимки.

Не знам при вас как беше, но днес в Асеновград беше направо лято. Жегата ни подхвана още от сутринта. За закуска направих любимите гофрети на децата по тази рецепта. Чакахме гости затова направих двойна порция и не останаха. Брат ми бяха при нас, за да отпразнуваме със закъснение рождения ден на Ралица. Децата толкова се зарадваха да видят братовчед си, а той така ми се зарадва 😁Само ме закача малкия сладур♥️

След закуска решихме да се отправим на приключение (защото да ходиш пеша с три деца си е направо приключение 😁) и поехме към Метоха. Намира се в края на града, по бачковския път и пътя за Асенова крепост. Част от маршрута вървяхме по булеварда, но основата част изминахме по малките живописни улички. Първо минахме покрай кацналия на скалата параклис “ Свети Ян” ( или “ Свети Йоан). До там с количката на малкия (Сами) не успяхме да се качим и само му се любувахме отдолу. По пътя за Метоха минахме през стари калдъръмени улички, по които са разположени стари къщи, повечето дори все още обитаеми. Усещаш че си се пренесъл в друго време, но колите накацали по края на улиците те връщат отново в реалността. Това е много спокойно и красиво кътче от нашия град, което не посещавахме често, но мисля че ще се поправим.

Асеновград е известен като “ малкия Йерусалим” , заради многобройните си църкви и параклиси. От Метоха тръгват няколко пътеки, по които може да стигнете до различни параклиси. Ние се отправихме до този, който беше най-близо “ Свети Илия”. Пътеката е добре обозначена и дори малки деца я изкачват без проблем. Моите и двамата решиха да се разходят докато братовчед им спи. От самия параклис се открива прекрасна гледка към града и площадката на Метоха. Както каза и мама “ тук се усеща духа на времето”. Всички тези църкви и параклиси дават едно такова духовно смирение на хората, които посещават града ни. От площадката се вижда и реката (дори се и чува 😁), която ще е следващата ни дестинация, когато дойдат отново вуйчо, вуйна и Сами.

След хубавата разходка дойде време за обяд, сън и почивка. А след това – каране на тротинетки с близкия парк. Още малко време с любимите ни хора и всеки ден отправи към къщи. Йоан, разбира се, беше тъжен че братовчед му си тръгва и искаше да ходим и ние с тях(♥️)С няколко снимки ще ви покажа и къде бяхме.

Благодаря ви, че сте тук!

Ще се видим скоро♥️

Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!

Абонирай се

Ако искаш да получаваш моите статии направо в своя мейл, абонирай се чрез тази форма. След като въведеш своите име и имейл адрес, до няколко минути ще получиш съобщение, в което да потвърдиш своя абонамент.

Остави коментар