Здравейте, приятели!
Днешната тема ми хрумна съвсем случайно, защото за нас наближава отново този период, в който ще трябва да се “учим” на гърне.
Ралица е на две години и един месец, от около 10 месеца ходи по голяма нужда само в тоалетната, казва си когато усети и се стиска докато не я сложа на седалката. С малката нужда все още не се усеща винаги, казва понякога, но в повечето случаи не.
Тъй като скоро времето ще се затопли съвсем, реших да я пробвам, да махне пелените напълно.
Моите наблюдения с второто дете са, че всичко става доста по-лесно, защото има от кого да гледа и на кого да подражава. Ралица се научи много бързо да ака на тоалетната, защото гледаше от Йоан и искаше “ като бате”. Научи се доста по-рано да се храни сама, за да “бъде първа”, научи се да се облича сама (основно панталоните, но и с блузите до някъде се справя сама), опитва се да обува обувките си сама. За това се надявам, че и процеса с премахване на пелените ще бъде по-лесен с нея. Но дори и да не е, ще минем и през това 😁
С Йоан си спомням, че започнах да го слагам на гърне още на 6 месеца (след като се научи да стои седнал стабилно), той горкия плачеше и не искаше да стои. Но аз бях упорита, защото “ всички ми казват, че така се прави”. Уж така свиквали по-бързо и ще махнем пелените бързо. Но при него положението беше точно обратното – той се стресира от гърнето и само като го видеше започваше да плаче. Скрих го и след време пак пробвах – резултата беше същия. Накрая просто се отказах. Реших че ще изчакам малко да се сети и пак ще пробвам. На година и половина пробвах да му махна пелените и да стои с бельо, но той не се усещаше и аз просто реших, че няма да го мъча, а и себе си. Все пак това е стрес и за двамата. Изчаках го сам да се почувства готов. И това стана като беше на две години и половина. Една сутрин каза, че ще “пиша” в тоалетната. Махнахме пелените и от тогава човека си знае къде се ходи по нужда. Махна и дневните й нощните пелени едновременно и от раз.
И като се замислих тогава, защо съм го тормозила това дете излишно още от малко… Само защото някой ми е казал, че вече е много голям за да е с пелени, защото на Пенка детето още от годинка ходи на гърне… Леле, колко съжалявам сега, че съм се вслушвала в такива коментари.
Всяко дете е различно! Всяко се развива със собствено темпо и ние като родители, колкото и да се мъчим и караме да правят неща, за които не са готови, те просто няма да ги направят.
И другото много важно нещо – за мен детето да е приучено към гърне не значи родителя да го води през 20 минути в тоалетната. Да е приучено (тази дума не ми харесва, но масово се използва) на гърне значи детето само да усеща кога му се ходи и да си каже(покаже). Това е! При някои се случва на година, при други на две, при всяко е различно.
Цялото това състезание кое дете ще махне пелените първо, кое ще проговори първо и всичко от този сорт, това е между майките и техните амбиции, и няма нищо общо с децата. И за мен е жалко и тъжно, защото често децата страдат. Както беше при Йоан с пелените. Само защото исках той да не “изостава” от другите го мъчих с нещо, за което не беше готов.
С Ралица съм на принципа, когато е готова ще ми покаже и за сега действа безотказно. Сама ми показа, че е готова за тоалетната, смятам да я оставя и сама да ми покаже за малката нужда. Така и тя е спокойна, и аз!
Четох доста методи за махане на пелени, но при Йоан се водих от моите усещания. Не съм го държала гол, не съм го наливала с вода, просто махнах пелените и му казах, като усети че ще пишка да тича в банята или да ме вика. Не отричам всички тези методи, които повечето хора прилагат, просто моето дете беше достатъчно голямо и осъзнато, че да може да си каже като има нужда. Махането на пелените при него стана лятото. За мен това е най-подходящото време, защото се носят много малко дрехи а и е 1000 градуса навън😁
Няколко съвета от мен, за семействата на които скоро им предстои това премеждие:
- Не насилвайте детето. Ако плаче и бяга от гърнето, не иска да сяда – не му е момента сега. Изчакайте месец и пак опитайте.
- Пробвайте със седалка и на тоалетната чиния – на човечето може да не му допада гърнето, за това си вземете една седалка за вашата чиния и столче за краката(нашите са от ИКЕА и са супер за цената си) и опитайте така. Йоан до ден днешен не иска да види гърнето, още от първия ден си ходи все на тоалетната чиния, преди със седалката, а отскоро и без. Вече порасна!
- Само един метод – ако сте решили да пробвате по някой от методите за отучване, придържайте се само към него. Не ги смесвайте, защото детето ще се обърка и ще се затрудни процеса.
- Не предприемайте драстични промени в месеците преди и след процеса – доста често хората решават да премахнат пелените преди започване на ясла и се случва така че детето се е научило, че нуждите се вършат в тоалетната, но започва яслата и то е подложено на голям стрес, което връща пелените обратно в играта. За това изчакайте или да започна ясла и да свикне там, или започнете доста по-рано (поне четири пет месеца преди това) за да има време да свикне инфа “забрави” за пелените.
- Винаги носете резервни дрехи и бельо – дори и да идете само до магазина! Никога не се знае какво може да се случи, когато се фокусират в нещо, децата често забравят да си кажат, че имат нужда от тоалетната и се получават много забави ситуации 😁
В заключение ще кажа:
Всяко дете е различно и уникално. Не трябва да ги сравняваме, защото дори и близнаците се различават коренно един от друг.
Обичайте децата си, радвайте им се, те ще са малки за кратко. Няма смисъл да губим това време в мисли и тревоги за неща, които така или иначе не зависят от нас!
Благодаря ви, че сте тук! Наслаждавайте се на детството на децата си!
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!
