Здравейте, приятели!

Днешната тема ми хрумна съвсем случайно, защото за нас наближава отново този период, в който ще трябва да се “учим” на гърне.

Ралица е на две години и един месец, от около 10 месеца ходи по голяма нужда само в тоалетната, казва си когато усети и се стиска докато не я сложа на седалката. С малката нужда все още не се усеща винаги, казва понякога, но в повечето случаи не.

Тъй като скоро времето ще се затопли съвсем, реших да я пробвам, да махне пелените напълно.

Моите наблюдения с второто дете са, че всичко става доста по-лесно, защото има от кого да гледа и на кого да подражава. Ралица се научи много бързо да ака на тоалетната, защото гледаше от Йоан и искаше “ като бате”. Научи се доста по-рано да се храни сама, за да “бъде първа”, научи се да се облича сама (основно панталоните, но и с блузите до някъде се справя сама), опитва се да обува обувките си сама. За това се надявам, че и процеса с премахване на пелените ще бъде по-лесен с нея. Но дори и да не е, ще минем и през това 😁

С Йоан си спомням, че започнах да го слагам на гърне още на 6 месеца (след като се научи да стои седнал стабилно), той горкия плачеше и не искаше да стои. Но аз бях упорита, защото “ всички ми казват, че така се прави”. Уж така свиквали по-бързо и ще махнем пелените бързо. Но при него положението беше точно обратното – той се стресира от гърнето и само като го видеше започваше да плаче. Скрих го и след време пак пробвах – резултата беше същия. Накрая просто се отказах. Реших че ще изчакам малко да се сети и пак ще пробвам. На година и половина пробвах да му махна пелените и да стои с бельо, но той не се усещаше и аз просто реших, че няма да го мъча, а и себе си. Все пак това е стрес и за двамата. Изчаках го сам да се почувства готов. И това стана като беше на две години и половина. Една сутрин каза, че ще “пиша” в тоалетната. Махнахме пелените и от тогава човека си знае къде се ходи по нужда. Махна и дневните й нощните пелени едновременно и от раз.

И като се замислих тогава, защо съм го тормозила това дете излишно още от малко… Само защото някой ми е казал, че вече е много голям за да е с пелени, защото на Пенка детето още от годинка ходи на гърне… Леле, колко съжалявам сега, че съм се вслушвала в такива коментари.

Всяко дете е различно! Всяко се развива със собствено темпо и ние като родители, колкото и да се мъчим и караме да правят неща, за които не са готови, те просто няма да ги направят.

И другото много важно нещо – за мен детето да е приучено към гърне не значи родителя да го води през 20 минути в тоалетната. Да е приучено (тази дума не ми харесва, но масово се използва) на гърне значи детето само да усеща кога му се ходи и да си каже(покаже). Това е! При някои се случва на година, при други на две, при всяко е различно.

Цялото това състезание кое дете ще махне пелените първо, кое ще проговори първо и всичко от този сорт, това е между майките и техните амбиции, и няма нищо общо с децата. И за мен е жалко и тъжно, защото често децата страдат. Както беше при Йоан с пелените. Само защото исках той да не “изостава” от другите го мъчих с нещо, за което не беше готов.

С Ралица съм на принципа, когато е готова ще ми покаже и за сега действа безотказно. Сама ми показа, че е готова за тоалетната, смятам да я оставя и сама да ми покаже за малката нужда. Така и тя е спокойна, и аз!

Четох доста методи за махане на пелени, но при Йоан се водих от моите усещания. Не съм го държала гол, не съм го наливала с вода, просто махнах пелените и му казах, като усети че ще пишка да тича в банята или да ме вика. Не отричам всички тези методи, които повечето хора прилагат, просто моето дете беше достатъчно голямо и осъзнато, че да може да си каже като има нужда. Махането на пелените при него стана лятото. За мен това е най-подходящото време, защото се носят много малко дрехи а и е 1000 градуса навън😁

Няколко съвета от мен, за семействата на които скоро им предстои това премеждие:

  • Не насилвайте детето. Ако плаче и бяга от гърнето, не иска да сяда – не му е момента сега. Изчакайте месец и пак опитайте.
  • Пробвайте със седалка и на тоалетната чиния – на човечето може да не му допада гърнето, за това си вземете една седалка за вашата чиния и столче за краката(нашите са от ИКЕА и са супер за цената си) и опитайте така. Йоан до ден днешен не иска да види гърнето, още от първия ден си ходи все на тоалетната чиния, преди със седалката, а отскоро и без. Вече порасна!
  • Само един метод – ако сте решили да пробвате по някой от методите за отучване, придържайте се само към него. Не ги смесвайте, защото детето ще се обърка и ще се затрудни процеса.
  • Не предприемайте драстични промени в месеците преди и след процеса – доста често хората решават да премахнат пелените преди започване на ясла и се случва така че детето се е научило, че нуждите се вършат в тоалетната, но започва яслата и то е подложено на голям стрес, което връща пелените обратно в играта. За това изчакайте или да започна ясла и да свикне там, или започнете доста по-рано (поне четири пет месеца преди това) за да има време да свикне инфа “забрави” за пелените.
  • Винаги носете резервни дрехи и бельо – дори и да идете само до магазина! Никога не се знае какво може да се случи, когато се фокусират в нещо, децата често забравят да си кажат, че имат нужда от тоалетната и се получават много забави ситуации 😁

В заключение ще кажа:

Всяко дете е различно и уникално. Не трябва да ги сравняваме, защото дори и близнаците се различават коренно един от друг.

Обичайте децата си, радвайте им се, те ще са малки за кратко. Няма смисъл да губим това време в мисли и тревоги за неща, които така или иначе не зависят от нас!

Благодаря ви, че сте тук! Наслаждавайте се на детството на децата си!

Остави коментар